Черните дупки в съвременните разбирания са възникнали още в рамките на общата теория на относителността. Там картината е малко по-различна и ще ни бъде от полза геометричната теория за гравитацията. В тази теория масивните тела изкривяват пространство-времето около себе си. Това може да се илюстрира по следния начин представете си еластична плоскост. Вие поставяте разни предмети колкото по-тежък е предметът, толкова повече се огъва плоскостта и се образува ямка, към която се привличат всички предмети. Наистина моделът изглежда така и ние смятаме, че той така и работи. Поставеният предмет така силно може да "продъни" пространството, че от него вече нищо да не може да излезе. Това е грубо казано черната дупка в общата теория на относителността. Черната дупка е област в пространството. Тя няма повърхност, има само хоризонт граница, отделяща недрата й от останалия свят. А всичко, което попадне вътре, завинаги си остава там. Как изглежда черната дупка отвътре, е доста сложен въпрос. Проблемът е, че няма наблюдателни данни. Но има много интересни работи на тази тема. Например може да се направи предположение за затворени орбити под хоризонта. В този сценарий някои частици не попадат в самия център на черната дупка, а се въртят и винаги остават под хоризонта. Но ако се изключи това, тъй като такъв вариант на развитие на събитията е екзотика, всичко би трябвало да се озовава в самия център на черната дупка и ние не знаем какво се случва там, тъй като формално много параметри достигат безкрайни значения. Това означава, че нашите физични закони престават да работят там. Има един проблем съществуват ли изобщо черните дупки? Защото, първо, общата теория на относителността е добра в определена област на приложение, но теорията за гравитацията трябва да се развива. Ще съществуват ли черните дупки в такава разширена теория, е под въпрос. Черните дупки много трудно може да се открият. Дупка и черна какво може да се види там? Единственият веднага идващ ни на ума начин е лъчението на Хокинг. Черните дупки се изпаряват, но този процес е много бавен. Обикновено този процес се илюстрира по следния начин. Във вакуума постоянно се раждат двойки частици. Вие за кратко вземате назаем енергия, раждате двойки частици, а след това те анихилират (анихилация превръщане на двойка частица-античастица при сблъсък в други частици с по-малка или нулева маса). Представете си една полукриминална ситуация: вие работите в банка и периодично вземате пари от касата, а на следващия ден ги връщате. Нищо не се е случило, никой не знае взели сте ги за кратко и сте ги върнали. А сега си представете, че имате наблизо черна дупка. Тоест например случва се някаква криза взели сте парите, а вече не можете да ги върнете, останал ви е дълг и значи банката малко се е "изпарила".