Шипка е онова място, което извиква в съзнанието на всеки българин спомени за славата битка на българските опълченци срещу турските орди. Шипка, е място, на което е събрана толкова много история, че ако човек не е добре запознат, може много лесно може да се обърка. Шипка е брънката в българската история, което троши веригите на робството и отваря кръгът на свободата. Преди обаче да стигнем до тази част от славната българска история, трябва да се върнем още по-назад, във времето, когато земите под върха са били владение на траките. Градчето е съществувало още от 11-6 век пр.н.е., когато българските земи са били населявани от траките. Историците смятат, 6 - 2 век пр.н.е. е бил разцветът на тракийската култура и в района около градчето са намерени множество останки от този период. Когато през 1396 година България попада под османско владичество, селището Шипка е създадено с цел охрана на подбалканската линия и поддръжка на прохода. Намира се само на 14 километра от Казанлък, а най-интересното е, че е осеяно с могили, около него са правени много разкопки, а сливането на мистиката около траките и славните битки на българите, правят мястото повече от парче земя, на което искам да отида. Според нова, но все още непотвърдена теория, могилите, които се издигат в казанлъшкото поле, са част от звездата карта, с тях са обозначени звездите от звездната карта. А господата археолози не спират да откриват редки и изключително ценни находки. Гробницата не е онова ужасно място, в което просто затварят едни кости и след 1000 години някой друг ги открива. За траките гробниците са ритуални домове, храмове, където почива душата на човек. Те са вярвали, че задгробният живот е много по-важен, отколкото наземния. Затова погребенията им били пищни, хората били погребвани не само с почести, но и с най-любимите си същества и вещи, които да им дадат комфорт след смъртта. Надгробните могили, от които днес постоянно изскача някое ново съкровище, са насипвани като знак за статуса на погребания в тях владетел или аристократ. Те се появяват в днешните български земи през бронзовата епоха и стават характерен белег на тракийската религия и култура. Могилният насип най-често е от пръст, но се срещат и слоеве от камъни. Някои могили са оградени с кръг от ниски каменни блокове (крепида), с цел да се предотврати свличането на земната маса. Първата могила, в която влизам е Оструша. Мястото е доста … малко, изключително влажно, но въпреки това престоя там е повече от запомнящ се. Оструша е изградена в средата на IV в. пр. Хр. и е функционирала като храм на тракийския бог на безсмъртието Себазий до IV в. сл. Хр. Площта, която обхваща е 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещения.