Хомеопатията е метод за лечение на различни за­болявания, като за целта се използват медикаменти, получени чрез големи или свръхголеми разреждания на специални вещества от растителен, животински или минерален произход. За основоположник на хомеопатията се смята немският лекар Самюел Ханеман (1755-1843 г.), виден токсиколог и химик, работил в Университета в Лайпциг. След дългогодишни наблюдения и експерименти той установил, че вещества от растителен, животински или неорганичен произход, които в измерими дози могат да причинят болест, в безкрайно малки дози могат да излекуват болест, протичаща с подобни симптоми. Оттук идва и името хомеопатия (homeos -подобен, и patos болест). Обяснението е, че хомео-патичните лекарства играят ролята на специфичен дразнител или на сигнал, стимулиращ организма да включи огромния лечебен потенциал, който притежава. Едно от съществените различия между хомеопатията и общоприетата (алопатичната) медицина е, че когато вече е намерено лекарство, стимулиращо механизмите за самоизцеление в организма, то се пред­писва на болния в извънредно малки дози. Хомеопатичните препарати и до днес се получават, като една част от лечебната субстанция се смесва с 99 части разтворител обикновено спирт или вода. Този разтвор се нарича разреждане 1 СН.