Авторитетното хърватско списание за политика "Глобус" посвети 5 страници на Симеон II. Материалът, който включва исторически факти от неговия живот, снимки и интервю в резиденция "Врана",  излезе в невечерието на Деня на Европа и 65-годишнината от края на Втората световна война. Повод за публикацията е предстоящото гостуване на Симеон Сакскобургготски в Загреб. След седмица той ще бъде почетен гост на Четвъртия Фестивал на еврейското кино. Той бе поканен в Загреб лично от организатора на събитието- холивудският продуцент, носителят на Оскар Бранко Лустиг. Той е един от малкото оцелели от концлагера Аушвиц. Продуцент е на филма на Стивън Спилбърг "Списъкът на Шиндлер". Фестивалът в Загреб е едно от важните обществени събития в Хърватия, на което присъства целият политически и културен елит, както и много дипломати. Ето текста на интервюто на журналистката Бисера Фабрио: Ваше Величество, да се пренесем петнадесетина години назад във времето, когато за първи път се върнахте в България. Какви бяха очакванията Ви в онзи момент и каква реалност Ви посрещна в София? - Това беше може би най-големият емоционален шок, който съм изживявал. Петдесет години бях бежанец, и понеже ги броях точно - 49 години и девет месеца в изгнание! Бях трогнат, че съм отново в страната си, но хората се изненадваха, когато им казвах, че всъщност много малко се е променила. Разбира се, в идеологически и политически смисъл промените бяха радикални и дълбоки, но в самия вид на града нямаше съществени промени. България дълго беше изолирана и обстоятелствата бяха такива, че съвременните влияния бавно достигаха до София, не както на Запад. Затова бях изненадан, че това е София такава, каквато я помнех от детството си. В периода 1996 г. -2001 г., когато реших да остана за постоянно в България, при всяко мое идване в София, само за няколко седмици или месеци, забелязвах големи промени. Когато обаче за първи път след половин век пристигнах в родния си град, ми се стори, че някой го е замразил във времето. Как се информирахте по време на изгнанието си за случващото се в България? Имаше ли хора, които Ви бяха останали верни? - Разбира се. По онова време ги нямаше днешните технологии и комуникации. Не можехме да се обадим на някого в България по телефона и да го попитаме какво става, това беше твърде опасно за тези хора, макар че мнозина рискуваха, за да ни помагат и бяха лоялни към семейството ни. Комуникацията с членовете на царското семейство беше забранена. Естествено, следяхме в медиите случващото се в България, но голяма част от материалите бяха цензурирани и получавахме само половинчата представа. По принцип не можехме да научим кой знае колко от тях, тъй като се говореше главно за успехите на Партията. Информация получавахме от хора, избягали от България, посещавахме бежанските лагери в Италия, Австрия и Германия... Винаги, когато се оказвахме сред българската диаспора, в която и да е част на света, те искаха да ни разкажат онова, което знаеха за ставащото. Бяхме сравнително добре информирани и поддържахме някакъв вид връзка с Родината. Вие сте първият монарх, печелил избори и станал министър- председател. Защо рискувахте да участвате в изборите? Какво ви привлече към политиката? - Всъщност в политиката съм по рождение. Решението ми да се ангажирам политически обаче не беше взето за една нощ. От 1996 г., когато дойдох в България, чак до 2001 г., когато трябваше да поема премиерския пост, внимателно проучвах обстановката, наблюдавах какво става. В момента, в който прецених, че мога и това за мен е предизвикателство, защото желая да допринеса за страната си, това вече беше добре обмислено, а не набързо взето решение. Когато изборните резултати показаха, че НДСВ е победило съперниците си, се почувствах длъжен пред избирателите и не можех да направя нищо друго, освен да приема предизвикателството на министър-председателския пост.