Тези хора изглежда, че вече ги няма. "Ходещите мъртъвци" кои са те? "В болницата отново и отново им повтарях, че хапчетата няма да помогнат, защото моят мозък е мъртъв. Загубих обоняние и вкус. Не ми беше необходимо да ям, да говоря или да правя нещо. В края на краищата се отправих към гробището, защото бях по-близо от всякога до смъртта." Преди девет години Греъм се събудил и установил, че е мъртъв. Той се намирал във властта на синдрома на Котар. Хората с това рядко разстройство смятат, че самите те или части от тялото им не съществуват. Колкото до Греъм, той бил сигурен, че мозъкът му е мъртъв и че той сам го е убил, когато, страдайки от тежка депресия, се опитал да се самоубие, като хвърлил във ваната електрически уред. Осем месеца по-късно той казал на доктора, че мозъкът му е умрял или че в най-добрия случай е заспал. "Трудно беше да се обясни това казва той. Чувствах, че мозъка ми го няма. Хапчетата не помагат, понеже нямам мозък. Изпържих го във ваната." Опитите на лекарите да се разберат с Греъм с помощта на логиката не довели до нищо. Той говорел, дишал, живеел, но не можел да разбере, че това свидетелства за съществуването и жизнеспособността на неговия мозък. "Това само ме дразнеше. Не знам как може да говориш или да правиш нещо, без да имаш мозък, но доколкото можех да съдя, аз нямах такъв." Шашнатите лекари най-накрая го изпратили при Адам Земан, невролог от университета в Екстер (Великобритания), и Стивън Лаурейс от Лиежкия университет (Белгия). "За първи и единствен път секретарката ми каза: "Това е много важно за вас да отидете и да поговорите с този човек, защото той ми каза, че е мъртъв", спомня си Лаурейс. "Той наистина е необикновен пациент", казва Земан.