Книгата включва поредица от чистосърдечни разкази в първо лице, отразяващи житейски перипетии и епизоди от стремглавия творчески път на артиста. Той признава, че е решил да "инвентаризира" спомените си и да предложи на читателя автентичните си мисли и наблюдения, провокиран от спекулациите в жълтата преса. Oт книгата "Смъртта е непотвърден слух" узнаваме, че режисьорът е страстен и непримирим в много свои граждански позиции, че критичността и екстремните му изблици са ориентирани колкото към другите, толкова и към самия него. Емир Кустурица е роден на 24 ноември 1954 г. в босненската столица Сараево в мюсюлманско семейство със сръбски корени. Дебютира в голямото кино с филма "Спомняш ли си, Доли Бел?" през 1981 г., който печели "Златен лъв" във Венеция и наградите на ФИПРЕССИ, АГИС и СИДЛАК на националния фестивал в Пула. Следва талантливият "Баща в командировка", заслужил "Златна палма" в Кан и номинация за "Оскар" за най-добър филм от неанглоезична страна. Нови възторзи и отличия му носят "Циганско време", "Аризонска мечта", "Ъндърграунд", романтичната комедия за ромските нрави "Черна котка, бял котарак". Превод: Ася Тихинова-Йованович Цена 14 лв. 288 стр. Откъс: Човек е склонен към забрава, а с течение на времето техниката на забравяне става съдбовно човешко умение. Ако не беше повелителката забрава с умението си да забулва страстните мисли и ги предава на паметта, за да ги подреди, мозъкът би се превърнал в обикновен контейнер. Но може ли идващият ден да започне без забрава? И какво би се случило, ако трябваше да следваме страданието като едно безкрайно излъчване от сърцевината на нашата душа и ако забравата не засенчваше тежката история на нашия живот, така както облакът скрива слънцето? Не бихме могли да преживеем. Така е и с нещата, които носят голяма радост. Ако забравата не ги упои, ще полудеем от щастие. И пак забравата е тази, която смекчава болката от изгубената любов. Когато в междучасието съперникът ви удари шамар и спечели симпатиите на момичето, в което и двамата сте влюбени, само забравата ще ви излекува по­късно от непрежалимата любовна загуба. Раната зараства, така както с течение на времето на снимката избледнява блестящият гланц на фотографската хартия. Как човек преживява историческите кризи? И преди, и след събитията забравата царува. Склонността на масите да забравят причините за големите катаклизми в историята и да приемат някакво по­сетнешно обяснение като истина ме накара да отделя забравата от причинно­следствените, мисловни връзки. Когато след войната в Босна видях как сочат клерикал­националистите като най­големи борци за мултиетническа Босна само за да бъдат постигнати военно­стратегическите цели на една велика сила, а дадените от другите жертви, с изключение на онези, които бяха служили на посочената цел, биват пренебрегвани, аз осъзнах истината, че забравата е килер, в който се складират мислите, избягали от миналото, също както и тези от бъдещето. Така е заради простата истина, че малко са нещата в човешкия живот, които променят в съдържателен смисъл. След страданията по време на балканските войни и бомбардировките на Сърбия започнах да тренирам забрава или поне да потискам мислите, които произвеждат напрежение. И тъкмо бях научил първите уроци, когато на гости ми дойде един филмов агент, който през 90-те колеше и бесеше в Холивуд. Той ми напомни за съществуването на забрава, която настъпва вследствие на пренебрегване на истината. Когато по време на филмовия фестивал "Кустендорф" Джонатан включи телевизора и се загледа в една руска емисия на английски език, той истински се смути. Гледаше документален филм по повод годишнината от борбата против нацизма. Безкрайно озадачен, дойде в моята къща и каза: Аз мислех, че ние, американците, сме освободили Европа от нацизма, а според тази руска телевизия това било невъзможно без тях? Е, руснаците не са изгубили кой знае колко във войната срещу нацистите, само двайсет и пет милиона души, дреболия опитах се да приближа историческата истина до приятеля си и анекдотично да успокоя нещата. Страхувах се уважаемият гост да не се обиди и да не помисли, че искам да изтъкна дупката в неговото образование. Ясно беше, че пропагандата е произвела тази дупка в главата му, а навикът, произлязъл от този кардинален пропуск, беше непоправим. Ако се опиташе да се измъкне от тази пропаст, със сигурност щеше да се усъмни във всичко, дори и в достоверността на кока колата, хамбургерите, а и на Холивуд. Забрави истината, която чу, приемеш ли този несъмнен факт, ще ти се наложи да ремонтираш знанията и мислите си, а това може да доведе до ментални отклонения. Затова живей си с мислите, с които си свикнал казах приятелски аз, той така и не ме разбра и само се засмя. Хубаво е, че пиша тази книга помислих си след това.