Снежният човек е един от най-веселите символи на зимата, но е имало времена, когато е внушавал страх. Това разказа за БТА германецът Корнелиус Грец, колекционер на снежни човеци и инициатор на честването на специален ден, посветен на тях - 18 януари. Той има над 3 000 снежни човеци в колекцията си, но не може да определи кой е най-интересният от тях. Грец търси редки видове и в момента издирва снежни човеци в изкуството, например в картините. Особено специален обект за него е известният немски художник и график от 20 век Ото Дикс. От историята на снежния човек, публикувана на сайта на Грец, става ясно, че снежната скулптура се споменава още от Джорджо Вазари в биографията на Микеланджело. Вазари споменава за снежна фигура, направена през зимата на 1492-93 г. в двореца на Медичите, но за съжаление не навлиза в детайли как точно изглежда тя. В литературата темата за снежния човек се прокрадва около 1590 г. - в драмата на Шекспир "Ричард Втори" крал Ричард казва, че би искал да е снежен крал, направен за игра, който да се разтопи на капки под слънчевите лъчи. Ледената фигура обаче не присъства в творбите на ренесансовите художници, дори на тези, които рисуват в детайли всекидневния живот през зимата. Снежният човек отново се появява около 1770 г. в книжка с песнички за деца.