... Шарлот Грейвни започва той, като леко се олюлява. Прекарах последните петнайсет години в преследване на твои бледи имитации, а сега, когато съм с оригинала, осъзнавам, че никога не трябваше да те пускам да си отидеш! Без теб животът ми бе пълен мрак и искам отново да стане светъл. Ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга? Моля те! Тялото ми се изпълва с някакво странно усещане. Имам чувството, че се превръщам в памук. Той ми предлага! Наистина ми предлага! Това е самата истина! Пиян си парирам веднага. Не чак толкова. Ще се омъжиш ли за мен? повтаря пак той. Но аз вече не те познавам! пробвам с неискрен смях. Нямам представа какво работиш, къде живееш, какво искаш от живота... Доставки на хартия. Шордич. Да бъда така щастлив, както бях, когато някога бях с теб. Да се събуждам всяка сутрин до теб и да те чукам до прималяване. Да ти правя бебета, които имат твоите очи. Лоти, знам, че изминаха много години, но това пак съм си аз! Пак съм си Бен! очите му се усмихват както някога. Е, ще се омъжиш ли за мен? Вторачвам се в него. Едва си поемам дъх. Главата ми звъни. Но не мога да разбера дали са радостни камбани или предупредителна сирена. Така де, не мога да отрека, че ми мина през ума да съществува известна вероятност той все още да се интересува от мен. Но това сега надхвърля и най-смелите ми фантазии. През всичките тези години той изобщо не ме е забравил! И сега иска да се оженим! Иска деца от мен! Някъде в дълбините на съзнанието ми се чува нещо май са цигулки. Може би е това. МОЖЕ БИ В КРАЙНА СМЕТКА Е ТОЙ! Не Ричард, а Бен! Отпивам глътка вода и се опитвам да подредя разхвърляните си мисли. Да подходим разумно. Да обмислим внимателно ситуацията. Карали ли сме се някога? Не. Беше ли ми приятно в неговата компания? Да. Харесвам ли го? И то колко! Има ли нещо друго, което би трябвало да знам за бъдещия си съпруг? Имаш ли пиърсинг на зърната? изтърсвам изведнъж, обзета от грозни предчувствия. Пробитите зърна не са по моята част. Не, разбира се! той разкъсва театрално ризата си, копчетата се разлитат наоколо, но аз не мога да се сдържа да не погледна към гърдите му. Хммм. Загорели. Стегнати. Сладостен, както го помня. Единственото, което трябва да кажеш, е да! изрича Бен и разтваря драматично ръце. Единственото, което трябва да кажеш, е да! През по-голямата част от живота си объркваме нещата именно защото прекалено много мислим! Хайде този път да не прекаляваме с мисленето, а? По дяволите, вече изгубихме достатъчно време! Обичаме се! Нека просто скочим на този влак! Той е прав. Наистина се обичаме. И иска да ми прави бебета, които да имат моите очи. Никой досега не ми е казвал нещо по-романтично. Даже Ричард. Главата ми се върти. Опитвам се да запазя здравия си ра­зум, но нещо не се получава.