Валентин Стоянов, независим експерт, специално за Actualno.com През януари 2013г. ни предстои плащане на сумата от около 1,6 млрд. лева (818 млн. евро) по облигациите, издадени преди едно десетилетие по времето на Милен Велчев. Ако включим и лихвите по тях, сумата набъбва до 1,85 млрд. лв. Това е изключително сериозно финансово предизвикателство за страната ни, а през последните седмици стана ясно, че ще бъде и една от най-важните политически теми през цялата 2012-а. Сребърният фонд Първи сигнали в тази посока даде още в началото на годината министър Дянков, който активно лансира идеята средства от т.нар. Сребърен фонд да бъдат използвани за плащания по външния дълг. До момента в публичното пространство няма подкрепа за подобна стъпка, напротив коментарите на всички анализатори и политически фигури са крайно негативни. Междувременно обаче има и законопроект, който да "легализира" изхарчване на по-голямата част от фонда за погасяване на правителствен дълг. Сребърният фонд беше създаден по време на предишното управление, като основната цел е подкрепа за пенсионната система на България. Към момента във фонда са натрупани около 1,8 млрд. лв., като през следващите два месеца тази сума ще нарасне с около 300 млн. лв. приходи от приватизация. Един от проблемите с харчене на тези средства е свързан с очевидния конфликт на интереси. Това е така, защото министерство на финансите декларира намерение да емитира дълг, който само да изкупи. По този начин на практика ведомството само би определило и условията по поемане на дълга, включително по цената му (!). Другият крещящ проблем е, че с подобна операция правителството би посегнало на огромна сума, предназначена за подкрепа на пенсионната система. Тук аспектите са и социални, и политически, и морални, ако щете. По-общо погледнато, трикове с фискалния резерв (част от който е Сребърният фонд) могат да доведат до намаляване кредитния рейтинг на държавата и съответно до оскъпяване на финансовия ресурс за стопанските субекти. Политическите последици от това са ясни. Всъщност похарчаване на средствата от Сребърния фонд означава фактическо ликвидиране на фискалния резерв, защото в последния биха останали само няколко компонента, които по принцип са неприкосновени. Касае се за двата ядрени фонда за извеждане от експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" и "РАО", там са още резервите на НОИ и НЗОК, както и целеви средства за плащания към земеделски производители и за национално съфинансиране по европейски програми. Минаха времената, когато във фискалния резерв имаше 12 млрд. лева състезанието към дъното обаче трябва да спре и по-добре да е доброволно. Втори вариант за плащания по дълга е набиране на средства от вътрешния пазар от банки, пенсионни фондове, застрахователни компании и др. Големият проблем тук би се изразил в рязко изтегляне на ликвидност от българския финансов сектор. Това на практика означава замразяване на стотици милиони или дори на над 1 млрд. лв., вместо потенциално насочване на тези средства към реалната икономика. Има презумпция (потвърдена и на практика), че на вътрешния пазар правителството би могло да получи по-добра цена за своя дълг. Все пак обаче принципните очаквания са, че при емисия, надхвърляща да речем 1 млрд. лв., пазарните участници биха дали по-висока цена за българския държавен дълг.