Бодиартът се смята за едно от най-древните изкуства. Изрисуването на тялото с къна се приема за негов първоизточник и е разкрасителен метод, датиращ от хиляди години. Хенна е името на растението, от което се прави къната. В превод думата означава червено. Хенна се нарича и самото изкуство на изрисуване на тялото. Макар и широко разпространено в индийските и ориенталските култури, първи са използвали къната древните египтяни. Те боядисвали ноктите на краката и ръцете си, косите на покойниците. По-заможните граждани в египетското общество пък използвали къната в грима си. В по-късни години рисуването върху тялото се разпростира в Ориента, Индия и Северна Африка.Свързва се с различни обредни, културни и празнични ритуали и е абсолютно задължително за сватбената церемония. Два дни преди нея се събират жените от рода и старателно изрисуват дланите, ходилата и различни части от тялото на булката. Яркостта на цветовете е пряко свързана с любовта колкото те са по-наситени, толкова и чувството ще е по-силно. Сред множеството елементи и шарки се вплита умело името на жениха, което той трябва да открие през първата брачна нощ.Мотивите на рисунките са различни в зависимост от регионите. Арабските рисунки са характерни с големи флорални мотиви и украсяват предимно дланите и ходилата на жените. Африканските мотиви са геометрични, ъгловати и изрисувани с дебели линии, отразяващи религиозните вярвания. Рисунките от Индия и Пакистан са наситени с изображения на птици и тропически растения, характерни за региона. Линиите са тънки и фини и освен дланите и ходилата покриват също прасците, ръцете до лактите, раменете и гърба.