23 март 2012 г. 13:02 ч.
Това са разкази за любими американски писатели и книги от О. Хенри и Скот Фицджералд до Карсън Маккълърс и Селинджър. От бащата на американския исторически роман, създателя на Нати Бъмпо и неговия приятел Чингачгук Джеймс Фенимор Купър, до битниците на Ферлингети и малките хора на Сол Белоу; героите на Ъпдайк и ужасите на Стивън Кинг. Някои възприемат тези истории като скандални, пикантни и сензационни истината е, че животът на великите писатели е една много, много тъжна приказка, като тези на Ханс Кристиан Андерсен. Разбира се, човечеството през вековете е имало и още има нужда от романите, стиховете, пиесите и разказите на великите американски писатели. Но без дa познаваме драмите на творците, дали са ни достатъчни само текстовете им? Съдбата и житейските превратности на творците на великата традиция на литературата на САЩ са разказани с много обич, уважение и честност на базата на известни, популярни факти за живота им но специално изследвани, прецизирани, документирани: те не ни представят други творци, непознати или дори неприятни. С разказите в "Тайният живот на великите американски писатели" се срещаме с хората, мъже и жени, мъченици на своите страсти и илюзии, на мечтите и паденията си. "Не съм си представял, че животът ми днес ще е такъв, във всяко едно отношение..." - Йордан Костурков Роден на 3 юли 1948 година в град Пазарджик, днес Йордан Костурков е един от най-значимите ерудити у нас. Една от най-успешните книги на Йордан Костурков е "Тайният живот на великите английски писатели". Тя предизвика голям интерес сред читателската аудитория. В нея авторът акцентира върху тайнственото, скриваното и пикантното. В живота на великите английски автори има документирани фактически "тайни", които позволяват на читателите да ги видят в различна светлина. Откъс: Стивън Кинг иконата на ужаса Още преди десетина години един американски критик, автор на биография на Стивън Кинг, нарече писателя "американския Шекспир". Критикът имаше предвид не толкова драматичните обрати в действието на романите на Кинг, а способността му да внушава страх и ужас с естетиката си, с което напомня за елизабетинските и якобинските драматурзи от Шекспировата епоха, заливащи сцената освен с поезия с много кръв и ужаси за огромна радост на публиката. Самият Стивън Кинг, след над седемдесет издадени книги, не само романи (към 2011 година те са 49), но и разкази, мемоари, публицистика, никога не е крил, че би искал да е ценен и за друго, а не единствено като "цар" на ужаса. Той дори се опита на два пъти да провери дали ще има промяна на интереса към книгите му, ако ги публикува под друго име, но читателите посрещнаха със същия възторг Ричард Бакмън и Джон Суидън и дори заподозряха писателите Питър Стоб и Дийн Кунц, че са негово друго аз. Влиятелните литературни кръгове в САЩ (Харълд Блум и др.) не са доволни, че освен най-престижната награда за разказ "О. Хенри" (за "Мъжът в черния костюм"), Кинг получи дори Националната награда за книга през 2003 година, която по принцип се дава само за "сериозна" литература. Тя беше присъдена на Стивън Кинг след наградите на Джон Ъпдайк, Артър Милър, Филип Рот и Тони Морисън. Животът на Стивън Едуин Кинг всъщност е много скучен, още по-скучен на фона на динамиката на романите и разказите му. Роден е на 21 септември 1947 година в град Портланд, щата Мейн най-отдалечения североизточен американски щат, и с изключение на кратък престой в Колорадо, живее, учи (в полукласическа гимназия) и работи само в Мейн.