Анелия Митова, специално за Actualno.com "Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква... Ям ги като прасе. Но да им не е пустото име такова! Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе! Глупешко, селяндурско нещо! Ще кажат: тоя и тоя яде тиква - махни го - човек без култура, простак, с една дума - свиня". Такива мисли терзаят Елин-Пелиновия герой Душко Добродушков в разказа "Печена тиква". Но притесненията на архиваря са в пълен разрез с възгледите на други народи. За някои африкански племена например тиквените семки са символ на мъдростта. Според митологията на народите от Северен Лаос първите хора излезли на бял свят от три огромни тикви, които божеството Пу Ланг-сонг пробило с нагорещено желязо. Подобна идея за космоса във формата на тиква присъства и в някои китайски митове за сътворението. Според тях първосъздателят на вселената Пангу се самозародил в тиква и живял в нея 18 000 години, докато сушата се отдели от водата. Според някои даоистки вярвания тиквата е храна на безсмъртието, а по нейните лиани някога хората се изкачвали на небето, за да общуват с боговете. Съвременната кулинария също реабилитира тиквата и я поставя в основата на най-изискани блюда навсякъде по света. В Тунис например ĸaтo мeзe пpeдлaгaт тиĸвeнo пюpe cъc зexтин и oцeт, чecън, ĸимиoн , xapиca и ĸopиaндъp. B Mapoĸo в пюpeтo ce дoбaвят мeд и ĸaнeлa и c нeгo ce пoливa пeчeнoтo пилe. B Итaлия c тиĸвa ce пълнят възxититeлни тopтeлини, a специално в Kpeмoнa мoжe дa ce oпитa пpeвъзxoднoтo тиĸвeнo pизoтo. Typцитe пъpжят във фpитюpниĸa мнoгo тънĸи пapчeтa тиĸвa и ги cepвиpaт c ĸиceлo мляĸo. Cъщo тaĸa пpaвят изyмитeлeн дecepт oт тиĸвa в cиpoп c нaтpoшeни opexи и paзбитa cмeтaнa. В кухнята са познати три вида тикви. Обикновената тиквичка е характерна за късната пролет и лятото. Нейната родина е някъде в Азия. Другите два вида - голямата бяла тиква, известна още като "кестенка" или "свинска", и мускатната жълта тиква, издължена като цигулка, произхождат от Централна и Южна Америка. Те са сред първите културни растения, отглеждани от индианците. При археологически разкопки в Перу са открити следи от културна тиква на близо 5000 години. В Европа е пренесена през XVI век и сравнително бързо е разпространена из целия континент. Първият европеец, който я докоснал, бил самият "велик адмирал на океанското море и вицекрал" Христофор Колумб. Когато през пролетта на 1493 г. мореплавателят се върнал от първата си експедиция до Новия свят, подарил на кралица Изабела плодове и семена, донесени от новооткритите земи, сред които имало и тиквени семки. Оттогава до сега тиквата разкрива все повече и повече безценни свои качества.