Страст към географските открития, сляпа амбиция или може би просто авантюризъм? Преди 100 години двама изследователи ожесточено се надпреварват кой пръв да стъпи на Южния полюс. Надпревара, която се обръща в трагедия. "12 септември, вторник. Няма почти никаква видимост. Отвратителен южен бриз. Минус 52 градуса по Целзий. Кучетата зъзнат. Мъжете са като сковани в замръзналите си дрехи след мразовитата нощ. Съмнително е дали времето ще се смекчи." Тези думи от дневника на Роалд Амундсен, записани през 1911 г., дават известна представа с какви предизвикателства е трябвало да се борят норвежкият полярен изследовател и неговите спътници преди 100 години в Антарктида. Обречена мисия с неясен край - само така може да бъде окачествена експедицията. При все това Амундсен има късмет и се завръща като откривател на Южния полюс. Съперникът му, британецът Робърт Ф. Скот няма този късмет и заплаща опита с живота си. На борда на "Фрам" В началото на 20-ти век научният свят е обзет от "треска за Южния полюс". Полярният регион е последното бяло петно на географските карти. Още през 90-те години на 19-ти век географски конгреси призовават науката да изследва Южния полюс. От края на 19-ти век до началото на 20-ти век 16 големи експедиции от общо 8 страни поемат към полюса. Авантюра, която по онова време изисква преди всичко голяма издръжливост, добро планиране и отлични географски познания. Роалд Амундсен, издънка на богато семейство на корабостроители и мореплаватели, иска да бъде сред първите. През 1909 г.