През времето на император Диоклетиан в Рим живеел благочестив християнин на име Хрисогон. Той бил учител на всички християни, които строго изпълнявали съветите му. Веднъж Диоклетиан го повикал в град Аквилея и го убеждавал да се отрече от вярата си. Като не постигнал целта си, той осъдил християнския учител на смърт. Обезглавеното тяло на Хрисогон лежало няколко дни на морския бряг. Недалеч от това място живеел един стар благочестив свещеник на име Зоил, а близо до него три благочестиви девойки Агапия, Хиония и Ирина. Свещеникът взел тялото и главата на мъченика и ги погребал в своя двор. След един месец умрелият Хрисогон се явил на свещеник Зоил и му казал: - Ти скоро ще заминеш от този свят, с радост ще отидеш при Христа и ще се успокоиш при светиите. След девет дни трите девойки християнки, които живеят близо до тебе, ще бъдат подложени на мъчения заради вярата им. Ти кажи на божията рабиня Анастасия да се погрижи за тях и да ги подготви за мъченически подвиг. Същото видение имала и Анастасия. Тя побързала и отишла при свещеника, когото дотогава не познавала и узнала от него, къде живеят трите млади християнки. Като ги намерила, тя прекарала заедно с тях цяла нощ в духовна беседа, като ги съветвала да останат твърди във вярата си и без страх да понесат предстоящите им страдания. След това отишла на гроба на своя учител мъченик Хрисогон, където дълго плакала и се молила. После се завърнала у дома си и се предала на всекидневните си трудове. Няколко дни след това благочестивият старец, свещеник Зоил, се поминал, а трите сестри били взети от езичниците и отведени при императора. - Кой ви е научил да презирате нашите богове и да не се подчинявате на нашите закони? запитал ги императорът.