На 4 километра югозападно от Павел Баня в Сърнена гора, се намира едно малко селце, което е най-известно с това, че в него е роден Чудомир. Турия наброява около 300 души, но енергията, която носи в поне за 3000. В началото прилича на всички малки села в планината, но няколко минути прекарани там са достатъчни, за да разбере човек, че Турия е всичко друго, но не и обикновена. Турия е мястото, където са ме посрещали най-топло и най-истински, и по стар български обичай с хляб, сол и мед. На слизане от автобуса погледът ми се спира на 4-5 баби и дядовци, който седят на пейка под огромно дърво. Две от жените обаче веднага ни посрещат, представят се и се залавят да ни обяснят, че се намираме "баш на центъра" на селото. Препират се коя първа да ни разкаже за къщата на Чудомир, коя да ни заведе в "най-големия" музей в България. Но преди да ни върнат няколкостотин години назад, като добри домакини ни канят да седнем на теферич. Под дебелата сянка има тава с домашна баница, която изчезва за отрицателно време, малко шише с гюлова ракия ей така, за наздраве. Топлата пита с меда, сиренето с червен пипер, медът и сладките приказки са само първата част от нещата, които леля Мара и леля Ана ни предлагат. Те двете са от хората, които говорят с умиление за селото си, радват се на гости, посрещат с отворено сърце и душа, и те изпращат с огромна усмивка на лицето и топлина. Казват се Мария и Анета, актриси, но за да не си забравят имената на сцената, и в живота са Мара и Ана. Безкрайно лъчезарни, с невероятно чувство за хумор, сладкодумни, обичат да "разтягат локуми" и ластиците на гащите на гостите си, с гощавките. Леля Мара ни отвежда до къщата на Чудомир и се заема да ни обясни кой е той и с какво се е занимавал. Димитър Христов Чорбаджийски е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. Роден е през 1890 в село Турия. Баща му много искал Димитър да стане офицер или търговец, но майка му го насърчила да се занимава с рисуването.