Поредната разсекретена грама на Уикилийкс за България поставя въпроса за "голямата перачница" в българската банкова система. Българският партньор на сайта на Джулиан Асандж - Биволъ, публикува информацията. На 26 октомври 2005 г. в 9 сутринта на "правителственото трасе" бул. България показно е застрелян банкерът Емил Кюлев Веднага след убийството, най-високопоставените хора в държавата вътрешният министър Румен Петков, главният прокурор Никола Филчев и президентът Първанов - публично обявиха, че Кюлев е имал "чист" бизнес. Американският посланик в София Джон Байърли обаче е на друго мнение, защото в същия ден следобед изпраща до Държавния департамент доклад озаглавен: "В София е убит български топ-перач на пари" [05SOFIA1847]. Той дори не споменава името на "топ-перача" в заглавието, но в текста прави подробен биографичен и бизнес портрет на Кюлев - бивш полицай, използвал връзките си в службите, за да основе консултантски фирми, след това банкер в съдружие с опасния за националната ни сигурност Майкъл Чорни, получил "сладка сделка" от държавата - правото да обслужва през Росексимбанк плащанията към данъчните, митниците и най-големите данъкоплатци в страната. Познат като третия по богатство човек в страната, Кюлев е известен и с политическите си връзки на високи нива - пояснява посланикът. Основател на Клуб "Възраждане" заедно с Илия Павлов и Васил Божков - "Черепа", съветник на президента Първанов и (по непотвърдени сведения) подмолен финансист на политическите кампании на НДСВ, БСП и на самия Първанов за кампанията му през 2001 г. - с тези щрихи е доизграден образа на един от най-богатите хора в България. Реакцията на Байърли е светкавична, защото докладът е изпратен само няколко часа след разстрела на банкера. Дипломатът действа буквално като оперативен работник, което издава колко силно впечатление е направило убийството в американското посолство. Самата ситуация на покушението е описана твърде подробно, като в полицейска сводка. Не са пропуснати и дребни детайли, за това точно в колко часа е станало убийството, къде е стоял предполагаемият убиец, колко куршума е изстрелял, как е ранен шофьорът на жертвата и т.н. От грамата се разбира, че приживе Кюлев е положил големи усилия да изчисти публичния си образ, за което дори наел американски лобист. Резултатът изглежда не е бил убедителен, защото посланикът посочва, че основана от банкера фондация за борба с трафика на хора, също е подозирана в транзакции за избелване на капитали, както и в опит чрез нея да се получи обществено доверие и легитимност. Богатството на Кюлев се изчислява на приблизително 500 000 000 $. Не е пропуснато, че той е бил възпитаник на Висшата школа на МВР по времето на тоталитаризма и още през 1988 г. е започнал да гради бизнес кариера, използвайки своите връзки в службите за сигурност. Байърли е отчел факта, че не случайно Президентът Първанов е отменил предвидения си график за пътуване в Североизточна България при новината за екзекуцията. Той спешно е преустановил командировката си и се е върнал в София.  За разлика от предишните 23 убийства на гангстери и бизнесмени за 2005 г, убийството на Кюлев, който е асоцииран с "престъпността на белите якички" се откроява и може да се сравни с убийството на Илия Павлов през март 2003 г. - отбелязва Байърли. Фактът, че това се случва точно след критичен мониторингов доклад на ЕС за провала на борбата с организираната престъпност е допълнителен фактор за "националния смут" последвал убийството на Кюлев. Година по-късно "престъпността на белите якички" е разгледана по-подробно в грама на Байърли за българската банкова система [06SOFIA1652], в която той оприличава няколко български банки на "гнили ябълки".