На 14 декември 2011 г. се навършиха две години от смъртта на проф. Крикор Азарян. Именно на тази дата излязоха от печат първите бройки от книгата "Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо", издание на "Ентусиаст". Тя е посветена на великия български режисьор, написана от съпругата на покойния театрал поетесата Валентина Радинска. Книгата разказва за последните години на Крикор Азарян, за борбата му с коварната болест, както и за покойния им син Степан. В снимки, текстове и стихове Валентина Радинска разкрива непозната страна на Крикор Азарян, останала скрита за публиката. Освен лична изповед и вечен архив от спомени, книгата "Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо" е преди всичко документален роман, който съдържа много семейни снимки от личния архив на Азарян, негови фототипни записки, лична и обществена кореспонденция с приятели, институции и с медии, текстове, свалени от аудиозаписи, правени по време на последния му продължителен престой в болницата. Това е своеобразен дневник на твореца и личността Крикор Азарян, воден в любимата му тетрадка. Книгата до такава степен описва в детайли най-съкровените преживявания на Валя и Коко от последните пет годни от неговия земен път, че читателят съзнателно става част от едно пътуване към смъртта, която въпреки жаждата за живот се оказва неизбежна. "Този разказ всъщност е едно дълго пътуване през любовта и през различните пейзажи на съдбата понякога прекрасни, понякога грозни, понякога дори жестоки. Но само любовта ни помогна да минем през всичко и да го понесем с достойнство", с тези думи започва своята книга Валентина Радинска. Пише в повече от година и признава, че за това време често е изпитвала съмнения дали книгата трябва да бъде реализирана, но желанието да бъде още малко с любимия човек, макар и под друга форма, надделява. Тя пише бавно и с продължителни прекъсвания, с много колебания, но с неизменната подкрепа на близки приятели. "Беше ми много трудно да преживявам всичко отново. В същото време имах огромна потребност да напиша тази книга. Никога преди това не съм мислила дали да я напиша или не, но когато Коко си отиде, осъзнах, че това е нещо, което няма как да не направя. Исках да покажа друга част от неговия образ извън светлината на прожектора, да разкажа какъв беше той в ежедневието си, колко скромен, колко аскетичен, колко толерантен човек беше. Исках да покажа Коко Азарян, който малко хора познават", споделя Валентина Радинска.