Роман за изгубената надежда, за страха от новото начало... и за несъвършената, но вечна любов. "Всеки може да разцъфне в нещо красиво..." Викторианският език на цветята е бил използван, за да се предават романтични послания: жълт нарцис ново начало и надежда, индийски лотос душевна чистота, червена роза любов, вероника вярност и всеотдайност, мъх майчина обич... Виктория Джоунс прекарва детството си в поредица от приемни семейства и социални домове едно непогалено и необичано дете, което не е в състояние да се сближи с никого. Постепенно обаче научава езика на цветята и чрез тяхната символика изразява отношението си към хората. На осемнайсет години Виктория излиза от системата и няма къде да отиде, както много други деца със същата съдба. Все така дива и непокорна, тя страни от всички. Доверява се единствено на цветята и създава свой малък оазис прекрасна тайна градинка в парка, където прекарва нощите си... Скоро местна цветарка открива таланта й и й предлага работа. Виктория осъзнава, че има дарба, с която може да помага на хората. Чрез цветята, които избира за тях, тя връща в живота им това, от което се нуждаят, докато загадъчният продавач от борсата за цветя я предизвиква да открие от какво се нуждае самата тя от прошката на една също изстрадала жена и от нейната топла прегръдка, от вяра в себе си, от любовта на едно чисто сърце и от ново начало.... Тази изпълнена с надежда, великолепна книга е за всяко наранявано някога сърце.