Валентин Стоянов, главен съветник в Икономическата комисия на НС, специално за Actualno.com Eдин от същностните проблеми на дебата по казуса "Нефтохим" е, че в повечето случаи не се предлагат решения. Коментарите най-често варират в крайности от някакъв тип назидателно злорадство до самоотвержено адвокатстване, а това, което обикновено липсва, е дълбочина на анализа. Чуваме предимно откъслечни политически коментари от по 2-3 изречения, зад които не стоят факти и аргументи, но за сметка на това наливат масло в огъня. Особено след намесата на съда обаче, решението на създадения проблем изглежда едно удължаване на срока по прословутата Наредба №3, в който да бъдат монтирани измервателните уреди - ябълка на раздора. Вече стана ясно, че устройствата са закупени със значителен кредит и че монтирането им е започнало. Официалните изявления сочат обаче период от няколко месеца до около година, необходим за поставяне на всички няколкостотин уреда. Ако това е така и след като срокът по наредбата е изтекъл, това значи ли, че най-голямата компания в България ще бъде затворена за година? За намиране на правилното решение обаче трябва да съдейства и Нефтохим с поемане на категоричен ангажимент за инсталиране на устройствата в съкратени срокове, включително чрез разписване на пътна карта за поставянето им. От перспективата на бюджета Така създалата се ситуация очевидно се базира на една презумпция за недобросъвестност от страна на Нефтохим. Все пак не са изпълнени разпоредбите на Наредба №3 за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки. Правилата категорично трябва да бъдат спазвани от всички, а предлаганата алтернатива на горива собствено производство е вносът. Веднага обаче изниква важен въпрос. Какви са гаранциите, че при създалата се ситуация няма да се стигне до сериозна контрабанда на горива? И бюджетът в крайна сметка наистина да реализира огромни пропуснати ползи. Сигурно ли е, че предлагания модел ще бъде по-добре работещ и ще гарантира по-големи приходи за държавата? Защото ако не е, ще имаме огромна обществена енергия, административен капацитет и средства, хвърлени на вятъра. А пропуснатите ползи ще са големи.