През XIX век швейцарският философ Рихард Авентариус забелязал, че като се започне от момента на раждане, човек постоянно попада в непозната среда и целият ни живот е непрестанна работа по превръщане на новото в обичайно, на чуждото в усвоено, на външното в родно, и т.н. Ние сякаш се намираме в търсенето на "родина" онзи вътрешен покой, който само тя може да ни даде, и постоянно ту го губим, ту го намираме. И чак сега, след сто и повече години, някои психолози започнали да стигат до аналогични изводи (разбира се, без да си имат и представа за Авентариус), пише New York Times. Терминът "носталгия" е въведен от швейцарския лекар Йханес Хофер през 1688 г., който смятал, че именно на тъгата по родината се дължат физическите и психическите разстройства на войниците. Първоначално тя е смятана за болест ("имигрантска психоза", разновидност на компулсивните разстройства и др.), впоследствие и досега за един от симптомите на депресията. Психологът Константин Седикидис от Саутхемптънския университет (Великобритания) през 1999 година обърнал внимание, че понякога го обзема носталгия по родната Гърция, по университета на Северна Каролина, по старите приятели, студентските забави, аромата на есента в Чапъл Хил, но че това не е свързано с желанието да се върне на тези места. Освен това той не изпитвал никаква душевна болка от тези спомени, тъкмо обратното носталгията го изпълвала с усещане за непрекъснатост, цялост на живота, както и обещавал Авентариус. Само че за разлика от философа, който стигнал до изводите си по логичен път, работейки над емпириокритицизма, Седикидис пристъпил към експерименти и дори разработил анкета Southampton Nostalgia Scale, която позволява да се оцени степента на носталгията, а също създал списание Nostalgia. Оказва се, че носталгията (разбира се общо, а не само тъгата по дома) не е болест и не е разстройство, а начин да се адаптираш към самотата, скуката, тревогата. Тя ни кара гостоприемно да се отнасяме към непознати и търпимо към друговерци. Ако съпрузи имат общи спомени, при тях е по-силно чувството за близост един към друг, даващо им с нищо несравнимо щастие.