Въпросът защо очите на азиатците са "дръпнати" винаги е провокирал любопитство, особено на представители от другите раси. За съжаление обаче, в официалната наука липсва единна теория за тази биологична особеност. Различните източници и експерти дават различни възможни отговори. Преди да представим основните хипотези по темата обаче, нека въведем малко теория: "Епикантус" се нарича вертикалната кожна гънка, разположена във вътрешния ъгъл на клепачите симетрично и на двете очи. Докато наличието й при европеидната раса често е признак за болестно състояние (напр. "Синдром на Даун"), то при монголоидната раса тя е характерен и отличителен белег. Развитието на епикантус варира при пределите на различните локални типове монголоиди, но като цяло остава постоянно и стабилно в границите на целия им ареал, с едно изключение американоидите, т.е. коренното население на Америка. При тях епикантусът е характерен за новородените, но с израстването той най-често изчезва. Индианците се отличават от азиатските монголоиди и по други белези, като значително по-силното издаване на носа например, което ги приближава в известен смисъл до представителите на европеидната раса. Предназначението на споменатите очни гънки най-вероятно е да предпазва очите при силно слънце, пронизващ вятър или екстремен студ. Тоест, при наличие на високи температурни амплитуди и ветровитост, особено характерни в областта на Монголското плато, откъдето се смята, че произхождат монголоидите.