При гражданските дела причината не е в съдиите. Напротив, съдиите работят толкова много, че носят папките вкъщи да си доработват. В общините служителите си разказват снощния филм и гледат отегчено часовниците в очакване края на деня. По министерствата сърфират из интернет. Докато един съдия има да реши средно по един случай на ден, като включваме в сметката съботите и неделите. Това означава да изчете папка, дебела колкото роман, и да напише решение, дълго между 3 и 10 страници, където да опише какво е изчел, пише Новинар. Резултатът от тази пренатовареност е бавенето на делата. Когато заседанието трябва да се отложи, съдията отваря тефтера си, за да види кога има свободна дата. В столицата първата му свободна дата е примерно след половин година. Ако броят на делата бе по-малък, щеше да има свободни дати след месец. А това щеше да ускори скоростта на делата шест пъти. От гледна точка на събирането на доказателства няма пречка делата да се насрочват през две седмици. Ако се насрочваха през две седмици, щяха да приключват за три месеца, а на всички инстанции за година. Сега на инстанция отиват между една и три години, а на всичките инстанции между пет и десет години. Делата са толкова много, защото не се сключват спогодби. Спогодбата е договор, с който страните сами решават спора помежду си. В САЩ повечето спорове не стигат до съд, понеже страните се спогаждат. От тези, които стигат, повечето не стигат до решение, понеже страните се спогаждат, докато трае делото.