Книга за литературата, музиката и тайнствената им връзка, за хумора и историята, за Рабле и Кафка, Стравински и Яначек, за техните завети и за предателствата на съвременниците им, за морала, верността и недискретността, за волята на творците и нейното изпълнение. Блестящо есе в девет независими една от друга и същевременно майсторски свързани части, удостоено от Обществото на американските композитори с наградата за най-добра книга за музиката (1996).За автора: Милан Кундера е роден в Чехословакия. От 1975 г. живее във Франция. Автор е на "Шегата" (1965), "Смешни любови" (1963-1969), "Животът е другаде" (1970), "Валс на раздяла" (1971), "Книга за смеха и забравата" (1978), "Непосилната лекота на битието" (1984), "Изкуството на романа" (1986), "Завети и предателства" (1993), "Безсмъртие" (1989), "Бавно" (1995), "Самоличност" (1996), "Невежество" (2000).Откъс: Бременната мадам Грангузие яла толкова много говежди чревца, че се наложило да й дадат затягащо средство, но то пък било толкова силно, че довело до прекомерно разширя­ване на плацентата, при което бебето Гаргантюа се изхлу­зило от нея, шмугнало се в една вена, изкачило се нагоре и излязло от ухото на мама. Книгата сваля картите си още от първите изречения това, което ще се разказва тук, няма да е сериозно. Ще рече: тук не се занимаваме с истини (научни или митически); тук не се ангажираме да описваме фактите такива, каквито са в действителност.