Днес излезе от печат "Жени под влияние" на познатата у нас авторка Мари-Франс Иригоайен. Един задълбочен анализ, който ще помогне на много жени да идентифицират навреме признаците на психологически натиск и да избегнат вероятността от физически тормоз от страна на партньора. "Жени под влияние" (превод: Юлия Минкова, цена 14 лв., 224 стр.) сблъсква читателя с горчивата статистика за случаите на упражнено и обичайно упражнявано насилие в рамките на семейните взаимоотношения. Авторката изследва причините, поради които днес, когато равнопоставеността на половете се заявява като безусловна ценност, моделите на активния, доминиращ мъж и пасивната жена продължават да функционират и да се налагат от родители, от рекламния бизнес и медиите. Тя отстоява тезата, че осъзнаването на мотивите за вербалната агресия е залог за постигане на хармония. Мари-Франс Иригоайен е известен съвременен психиатър, психоаналитик и семеен психотерапевт. Родена е във Франция през 1949 г. Има докторска степен по медицина, професионалните й интереси са насочени към механизмите на агресивното поведение, психическия и физическия тормоз. През 2001 г. "Колибри" издаде "Моралният тормоз. Перверзното насилие в ежедневието", която беше преведена на 24 езика. Откъс: Затруднението, което изпитват всички жени да напуснат агресивния си съпруг, може да бъде разбрано единствено ако се вземат предвид положението на жените в нашето общество и отношенията на подчинение/доминиране, които им биват налагани. И действително, ако някои жени остават в капана на насилствената връзка, то е, защото по своето място в обществото те вече са в подчинено положение. Тези прояви на насилие не биха били възможни, ако обективни условия за тяхната поява не бяха вече установени от социалната система. Въпреки несъмненото осъзнаване, семейното насилие продължава да върлува и под претекст за културни различия в градовете наблюдаваме дори увеличение на проявите на насилие на сексистка основа: изнасилвания, групови изнасилвания, уговорени сватби, следене на младите момичета от мъжете в семейството, които ги наказват без колебание, ако според тях поведението им не отговаря на нормите. През този век сме присъствали на големи сътресения в отношенията мъже/жени, но стереотипите продължават да съществуват. Дори и днес, докато равнопоставеността постепенно се установява в обществото, мъжете продължават да бъдат смятани за активни и доминиращи, а жените за пасивни и подчинени. Майките допринасят за поддържането на тези стереотипи и възпитават момчетата да бъдат силни, смели, да не плачат, да не се поддават на чувства и емоции, а момичетата учат да бъдат нежни, добри, толерантни, чувствителни към потребностите на другите. В професионално отношение на по-голямата част от жените е отредена роля, свързана с полагането на грижи. Въпреки противозачатъчните средства и абортите, мисията на жената остава възпроизводството и закрилата на семейното огнище. Не е учудващо, че затворени от векове в частната сфера, те все още не успяват да се наложат и да сложат край на своето подчинение. Стереотипите на мъжествеността и на женствеността са скорошна измислица, датираща от индустриалната революция през осемнайсети век. На мъжкия пол се отреждали силата, смелостта, волята за действие. Женският пол предполагал нежност, търпение и майчин инстинкт. Наполеоновият кодекс узаконява това положение, лишава жените от всички права и ги превръща в собственост на мъжете им. Но ако физическото насилие на мъжете спрямо жените през онази епоха е било осъдително, то тяхното доминиране е било прието, защото в замяна на него мъжът по принцип е бил длъжен да предоставя сигурност и защита. Член 213 от стария Граждански кодекс гласи: "Мъжът осигурява защита на съпругата си, която в замяна му дължи подчинение.