На всеки друг освен на Жулиет Бинош сив плетен пуловер, завързан широко около врата и с вълнени ръкави, клатещи се като съсухрени ръце от гърлото, би изглеждал абсурдно. Но това е най-известната днес актриса във Франция; жената, която е погледнала Холивуд, свила е рамене и е казала не; жената, която, приемайки на фестивала в Кан своята награда за най-добра актриса в "Точно копие", бе украсила своята бяла бална рокля с голям знак с името Джафар Панахи - ирански режисьор, пратен в затвора за това, че "правел грешния тип филми", и освободен под гаранция няколко дни след фестивала немалко и благодарение на кампанията на Бинош."Като актриса смятам, че винаги има политически последствия" размишлява тя, когато я питат за сълзите, които е проронила на червения килим, - "и правенето на филм с Абас Киаростами (иранският режисьор на "Точно копие") също е политика, затова няма нужда да добавям нищо повече. Последствията трябва да се поемат в името на избора на работа". Въпреки продължителното ухажване от Холивуд (46-годишната актриса е отказала роли в "Джурасик парк" на Спилбърг и в "Мисия: Невъзможна" с Том Круз) и красотата, за която подсказва и детският й прякор La Brioche (като ученичка, родената в Париж дъщеря на театрален режисьор и актриса е смятана за толкова красива колкото и... прясно опечен хляб), изборът й на филми, в които да участва, все още е след обмисляне и обосновка. През кариерата си тя е работила с някои от най-популярните режисьори - Жан-Люк Годар, Кшищоф Киешловски ("Три цвята: синьо") и Ласе Халстрьом ("Шоколад"), спечелила е "Оскар" за ролята си в "Английският пациент", но, като изключим 5-годишния договор с Lancфme, винаги се е стремяла да избягва лъскавата страна на популярността."Винаги съм била предпазлива в сегашния свят" споделя тя. "Избягвах да ходя на партита и още от самото начало исках да защитя децата си от всичко отрицателно, съпътстващо живота на известните". "Личният ми живот е наистина личен и затова съм избрала да не живея в САЩ или Англия, където си всеки ден по таблоидите и не можеш да направиш нищо срещу това. В Париж има закони, които предпазват да те снимат на улицата".