Анелия Митова, специално за Actualno.com Някъде в началото на т.нар. демократични промени презряхме (съвсем неразумно, както се оказа) домашната зимнина като отживелица от соца. Някак по-шик беше да си цвъкнеш на кенвирша кетчуп, вместо лютеница, и да си гребнеш горчица вместо да си извадиш люто чушле. А това си сложиш бидон кисело зеле в мазето  - абсурд! еснафщина! простотия! Е, времената се менят. Дойдоха дни на тотална реабилитация на зимнината. Спретнатите редици с буркани вътре с грижливо наредени краставички, камби, моркови, целина, домати и разни други зарзавати, които всяка есен заемат мястото на рафтовете в зимника, приличат на стегната за бой войска. Това е нещо като домашен арсенал, с който всяко порядъчно домакинство посреща враждебността на околния свят, води тихи битки с него и най-вече с държавата, че и със световните проблеми. Но не е само заради кризата. Просто срещу историята не може да се върви. Консервирането е една от революциите не просто в храненето, а изобщо в цивилизацията. То е част от стремежа на човека да влияе върху природните процеси и да ги насочва в своя изгода. Първият консервант в историята на човечеството е солта, с която мореплавателите съхранявали рибата. Когато навремето нямало капачки домакините съхранявали зеленчуците също със сол, при това в такова количество, че след това е трябвало да разреждат получената марината с вода при готвене. За сладкото също нямало захар и онези, които отглеждали захарна тръстика, правели от нея сироп, с който заливали плодовете. Към тези практики Средновековието не е добавило нищо ново. Едва през 1772 г. в Рим била издадена книгата "Изкуството на съхраняването на всички хранителни продукти", в която се препоръчвало запазване на храните чрез ограничаване на достъпа на кислород. Но щастието да стане откривател на консервирането се усмихнало на друг автор - френският готвач Франсоа Аперт, който работел в двора на германския херцог Кристиян Цвайбрукен. След Френската революция той се връща в Париж и започва да вари храни в херметически затворени бутилки, а през 1809 г.