Първите физически свидетелства, че е възможно съществуването на паралелни светове са получени от съвременните учени. Както съобщава днес "Дейли мейл", учените от лондонския университетски колеж са открили точки на докосване на нашата Вселена с друга, невидима за окото вселена. По този начин явно са получени първите нетеоретични потвърждения за т.нар. теория на тетивата, която до днес само на теория доказваше съществуването на паралелни светове, пише изданието. Сегашното откритие е било направено по време на изучаването на разпределянето в пространството на микровълнова радиация, запазила се след големия взрив, за който се смята, че е сложил началото на нашата вселена. Излъчването не е еднородно и съдържа особени зони, които се характеризират с висока температура, предаде КРОСС. "Явно имаме си работа с космически дупки, които са се образували в резултат на срещата между нашия и паралелния свят", заявява ръководителят на изследването проф. Стивън Фини. Според него, нашата Вселена е само неголям мехур в гигантския океан на паралелно съществуващи светове, които имат други физически характеристики. Уникално явление, което по форма напомня играчка за елха са открили учените на разстояние около 160 хиляди светлинни години от Земята, съобщават от НАСА. Тънката сферична топка, която на снимката на Hubble се оказа, че е червено - розова е газов облак, който се е образувал от взривната вълна, при възникването на свръхнова звезда в Големия Магеланов облак. Диаметърът на космическия балон е около 23 светлинни години, като постоянно се разширява със скорост 18 млн.км/ч. С помощта на телескопа в този участък се водят наблюдения от 2006 година. Гигантското елхово украшение е третото необичайно явление, за което стана известно през последните дни. Миналата седмица на Слънцето ни "се усмихна" с гигантска усмивка. Усмивката бе с размер около 600 хиляди километра, а "очите" на Слънцето бяха с диаметър 200 хиляди километра. Вчера пък бе съобщено, че учените от Новосибирската космическа обсерватория са забелязали на Луната необясним лъч, който пресича повърхността на спътника ни под ъгъл от 45 градуса. Огромен колайдер във Вселената бе открит от астрономите на разстояние около 7,5 хиляди светлинни години от Земята в областта на гигантската звезда Ета Киля. Най - мощният ускорител на частици се формира в космоса за сметка на гравитационна сила, която възниква между две масивни звезди. Една от тях е смятана за най - голямата от известните на науката светила - Ета Киля, 150 пъти по - тежка от Слънцето. В тази звездна система е сформиран своеобразен "капан за елементарни частици". Гравитацията ускорява протоните до скорост, при която енергията достига до 10ТеВ. Това, на практика е повече от половината, от максимума, получен в Големия адронен колайдер, който работи на Земята. Да се открие "основният конкурент" на земния ускорител учените са успели да направят с помощта на гама - телескопа "Ферми" на НАСА.